четвъртък, 27 февруари 2014 г.

УНИКАЛНАТА РЕЦЕПТА НА ПРОФ. ХРИСТО МЕРМЕРСКИ

Една от най-популярните рецепти на проф. Мермерски

Тази уникална рецепта е предложена от известния проф. Мермерски, която той успешно я прилага срещу най-тежките заболявания.
Според хората, които са я използвали, наистина нейното действие върху целия организъм било невероятно.
Напитката по рецепта на проф.  Мермерски прочиства кръвоносните съдове, лекува сърцето, подобрява имунитета, почиства бъбреците, системата за секреция, подобрява работата на мозъка и паметта, а се предполага и че помага при всички видове рак.
Използва се и за укрепване на имунната система и съживяване на организма след операция.


Необходими продукти за рецептата на проф. Мермерски:
15 лимони
12 глави чесън
1 кг мед
400 гр  пшеница
400 гр  орехи

Начин на приготвяне на рецептата на проф. Мермерски
400 грама  пшеница се поставя в стъклен буркан и се залива  с вода. След 10-12 часа пшеницата се прецежда през чиста кърпа, а зърната се измиват хубаво.
След 24 часа зърната на пшеницата трябва да са с дължина от 1-2 мм.

Пшеничните кълнове първо се мелят в машина за кафе заедно с орехи и чесън. Мелят се лимоните  заедно с кората и след това всичко заедно се смесва в емайлиран съд.
Постепенно се добавя мед и трябва да се бърка, докато се получи хомогенна маса.
Напитката се  сипва в стъклен буркан и се поставя в хладилник.

След три дни лекарството е готово за пиене.
 Дозировка на напитката на проф. Мермерски
Тази напитка се приема 30 минути преди закуска, обяд, вечеря и преди лягане.

В случаите на рак се приема на всеки два часа.

Напитката по рецептата на  Мермерски  влияе много добре  на здравето, подмладява тялото и съдържа всички необходими витамини, минерални соли, биоактивни вещества, въглехидрати, протеини и растителни мазнини, подобрява и работата на всички вътрешни органи и жлези.

ЕФИКАСЕН ДОМАШЕН СИРОП ЗА БОЛНО ГЪРЛО

Само с натурални средства.

Изображение
Хегемонията на оплакванията от грипове и настинки  се съревновава със здравните ни сили през тези няколко месеца, затова ви предлагаме да облекчим най-досадните симптоми като възпаленото гърло и кашлицата чрез тази вълшебна напитка с изцяло натурален привкус.
Необходими продукти:
1/4 чаена лъжичка лют червен пипер
1/4 чаена лъжичка джинджифил
1 супена лъжица оцет (за предпочитане органичен)
2 супени лъжици вода
1 супена лъжица захаросан мед
Начин на приготвяне:
По-удобно ще ни е, ако прибавим всички съставки в буркан с капачка, за да може хубаво да ги разбъркаме и разтворим с раздрусващи движения.
Съхраняваме сместа в хладилник и консумираме по една лъжичка през няколко часа. Когато симптомите са по-обострени, може да увеличим честотата на дозите. Винаги е добре да разклащаме буркана – преди да приемем от илача.

ЗА ЧУДОТО ПРОПОЛИС - КЛЕЕВА ТИНКТУРА

За "Пчелния град" и неговия пазител
Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в кошера.
Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.
Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.
Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.
Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.
В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.
Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.
Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса
Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.
Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.
Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.
При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.
Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.
В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.
Химичен състав на прополиса
Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.
Прополисът съдържа още:
Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
Eтерични масла - 10%;
Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
Агринин + пролин до 45,8%;
Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
витамини – само В3;
механични примеси и други – общо 5%.
Методика на събиране на прополис от кошера
Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.
Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.
След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.
При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.
Какво представлява клеевата тинктура?
Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.
В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.
Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.
Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?
За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.
Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.
Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.
На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.
Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.


Лечебни свойства на клеевата тинктура
За противомикробните свойства на прополиса е известно много:
Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
Противосърбежно действие;
Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
Засилва апетита;
Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
Антисклеротично действие;
Анаболен ефект;
При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
Имуностимулиращо действие;
Спазмолитичен ефект;
Антиоксидантна активност;
Противотуморна активност;
Противорадиационна активност;
Детоксикираща активност.
Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.
Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.
Дозировка на клеевата тинктура
Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.
С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.
При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.
Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.
Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.
При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.
Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.
Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.
Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Препоръки при използването на клеева тинктура
Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.
Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.
Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.
Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.
Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.
Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.
При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.
Външно приложение на клеева тинктура
Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.
Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.
Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.
Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.
2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.
Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.
Вътрешно приложение на клеева тинктура
Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.
Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.

ИЗТОЧНИК: http://zdravezavseki.log.bg/

ХОМЕОПАТИЯТА НАИСТИНА ЛЕКУВА


Общоприетото становище на официалната медицина е, че хомеопатията е неефективен и научно необоснован метод на лечение. Какви са аргументите? В хомеопатичните лекарства, вследствие на процеса на многократни разреждания, не е останала нито една молекула от активното вещество. Съответно крайният продукт съдържа само вода и ефективността му е равносилна на плацебо, тоест терапевтичният ефект се дължи единствено на самовнушението на пациента.

Въпреки това становище, все повече хора се обръщат към хомеопатията. Причината е, че при редица заболявания официалната медицина остава безсилна и прилага само симптоматично лечение. В други случаи методите, които използва, предизвикват множество странични ефекти, понякога по-сериозни дори от самото заболяване. 

Наистина ли обаче хомеопатичният продукт представлява само и единствено вода? От материална гледна точка – да. Но в това твърдение не се взема предвид свойството й като носител на информация. Доказано е, че водата е далеч по-сложна субстанция от познатото ни Н2O и чрез промяна на кристалната си структура може да „запамети” свойствата на всички вещества, с които е влязла в контакт. Така в крайният хомеопатичен продукт действително няма остатък от активната субстанция, но информацията за нея въздейства на организма. 

Защо обаче хомеопатията не работи със самото вещество? Според нейните принципи на лечение се използва вещество, което в нормални количества предизвиква същите симптоми като заболяването. Но при работа само с информация за активната субстанция, се стимулира единствено имунен отговор, без странични ефекти. Затова хомеопатията се оказва ефективна в случаите на автоимунни заболявания, които са особено упорити – например алергии, екземи, мигрена, неврологични оплаквания, артрит. Добър ефект има и в лечението на грип и други вирусни заболявания, особено при малки деца и бременни, тъй като при тях антибиотичното лечение не е препоръчително. Разбира се, не бива да се разчита само и единствено на хомеопатията. Хирургичните състояния и спешните случаи остават в компетенцията на официалната медицина. Истината е, че нито един от видовете медицина не е стигнал до пълно излекуване на всички болести. Но двата метода на лечение могат взаимно да се допълват. 

УВЕЛИЧЕНА ТРЕТА СЛИВИЦА ПРИ ДЕЦАТА - ЛЕЧЕНИЕ

Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация със специалист Уши- Нос- Гърло ( УНГ ). В същината си това не е сливица, в смисъла на другите две, но е прието да се нарича така. Лекарите съветват евентуалното премахване да стане през пролетта или есента, затова може би това е времето да помислите, дали такъв проблем е налице при вашето дете.

Как може да опишем третата сливица?

Сливиците нормално са две – от двете страни на гърлото. Те са елемент от имунната система на човек и тяхното присъствие е повече от необходимо. Сливиците представляват струпвания на лимфна тъкан с много важна мисия – първата бариера за вирусите и бактериите. Когато те са зачервени и уголемени – заплахата е налице и лимфоидната тъкан произвежда антитела. Но самата вирусна инфекция или друга причина може да навреди на тях самите, резултатът е често боледуване – ангини и други подобни инфекции. Дори и често да боледуват, сливиците не бива да се отстраняват с лека ръка, а след сериозна консултация с УНГ лекар.

Не съвсем така стои въпроса с т.нар. трета сливица. Тя не е точно сливица, по- точното наименование е аденоидна вегетация, хипертрофирала лимфоидна тъкан. Но общоприето е да се казва уголемена трета сливица. Тя се развива в назофаринкса ( носоглътката ) и в непосредствена близост до Евстахиевите тръби, които пък бележат началото на ушния канал. Третата сливица може да се появи, може и да не се появи изобщо.

Какво я отключва? – Никога не се знае със сигурност. Неизлекувана инфекция, усложнения след последната изкарана, чести преболедувания не позволяват на тъканта да върне нормалното си състояние.

В повечето случаи хипертрофиралата тъкан се свива до към 11-12 годишна възраст. Но понякога тя може да е толкова голяма в определен момент, че да причини много проблеми.

Как да разпознаем третата сливица?

Често боледуване на гърлото. Обикновено двете сливици са на прицел при лечението, а и третата се забелязва след много по- обстоен преглед. Затова в повечето случаи изобщо не я отбелязваме като причина за честа заболяваемост.

Често боледуване от фарингит, ларингит. Сухата лигавица, заради постоянно отворената уста, влияе на нормалната функция на фаринкса и ларинкса – трудно преглъщане, променен глас, това са част от белезите. Някои лекари твърдят, че увеличената сливица влияе на апетита, храненето става мъчително за децата.

Затруднено дишане. Особено в поза за спане по гръб – имате чувството, че детето се задушава. Понякога се чува и хъркане в будно състояние. Дишането е шумно, лигавица е суха, детето често преглъща.

Чести възпаления на средното ухо. Когато третата сливица се разрасне в една посока, към някоя от Евстахиевите тръби, това води до възпаление на средното ухо, което е в непосредствена близост. Децата се оплакват от дискомфорт в ушите, по- рядко за остра болка.

Нарушената дейност на Евастхиевите тръби, които отвеждат въздух и вентилират ушния канал, води до хлътване на тъпанчевата мембрана, прави я трудноподвижна. Затова децата твърдят, че при определено положение на главата не чуват добре.

Честа и продължителна хрема, болки в синусите. Голямата трета сливица пречи на нормалното оттичане на носния секрет към гърлото. В резултат той се задържа в носната кухина и в синусите. Ако няма третиране на сливицата – това може да доведе до синузит.

Съвет: Ако детето има оплаквания, независимо, дали е болка и дискомфорт в гърлото, ушите, или е просто продължителна хрема, която не се повлиява от обичайното лечение, заведете го на УНГ – специалист, а не само при личния лекар. Само този вид специалисти могат да открият третата сливица и да дадат адекватен съвет.

Как да третираме третата сливица?

Ако я открием навреме – хомеопатията много помага именно в такива състояния. Определени средства, след среща с хомеопат, могат да повлияят така, че сливицата да започне да се свива.С  много  добър  ефект  са  следните  медикаменти – Аграфис, Калкарея карбоника/фосфорика, Лимфомиозот,  Сулфур йодатум, Ттуберкулинум, Силицея  и  др.

Традиционната  медицина  използва  капки  за  нос -  деконгестанти /отпушващи/  и  такива, което  спират  секретирането.Прилагат  се  също  така  антихистаминанти /противоалергични/,  откашлячни, и др. средства.

Критерий  за  изписването  на  Антибиотик са  -  продължително  възпаление  с   трайно  повишена  температура – над  38  градуса  -  повече  от  4  дни,  влошено  общо  състояние,  усложнение – отит,  бронхит или  пневмония.

Ако е много напреднало развитието й – решението е оперативно.
Прибягва  се  до  оперативно  лечение  когато :
Детето прави повече от  три  отита  през  годината
Има  трайно  намален  слух
Прави  често  други  усложнения – бронхит, пневмония, ларингит
Носното  дишане е  с  0 %
Дискомфортен  и  силно  нарушен  сън,  в продължение  на година , причинен  отхъркане  , кашлица  които  водят  до често  събуждане.
Минимална  възраст  за  предприемане  на оперативно  лечение  е  3  години  а  максимална -7.

Как протича операцията?
След консултацията с лекар УНГ, се прави и консултация с педиатър, който да потвърди общото здравословно състояние. Снема се пълна анамнеза, следва консултация с анестезиолог и, ако е нужно, с алерголог. Самата операция става със специален инструмент, аденотом, който представлява пръстеновиден нож. С него се стига до назофаринкса, където е сливицата, и тя се отстранява, няма разрез, няма шиене. Упойката е пълна, в случая с моята дъщеря - с райски газ, възстановяването е кратко, а седмица или две след операцията трябва да се спазва определена щадяща гърлото диета – повече течности, попари, супи, храни без твърди частици, ядки и др. подобни, която се назначава от лекуващия лекар.

Съвет: Всяко дете излиза по различен начин от упойката. Някои са много агресивни и буйстват, не оставяйте сама с детето непосредствено след операцията.

Като преживяване третата сливица е много мъчителна за детето. Ако, разбира се, е толкова хипертрофирала и хомеопатията не може вече да се пребори. Затрудненото дишане, почти постоянното боледуване, увисналата челюст и хъркането нощем – това може да стане истински кошмар. Освен че е и голям удар по крехката имунна система. Не се колебайте, ако имате доверие на специалиста си УНГ, да предприемете тази крачка.

Как да се предпазим?

Профилактиката  е  много  важна  и  трябва  да започне още след  първата  годинка,  когато  децата  страдат  от  т.нар. заден  ринит – постоянно  запушен нос,  придружен с хъркане  и  кашлица. Хомеопатията много помага в този случай, особено когато възможно най-бързо се предприеме лечение.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След уточняването  на  диагнозата  родителите  трябва  рязко  да намалят  контактите  на детето си  с  други  болни  деца.
Преразглежда  се  посещението  в  детското  заведение.
В  зимните  месеци  се  приемат  имуностимулиращи  медикаменти.
През  лятото  задължително  детето се  води  на  море и  планина.

сряда, 26 февруари 2014 г.

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ ПРИ ГРИП, БОЛНО ГЪРЛО И КАШЛИЦА

Едно от най-честите приложения на билките от векове до ден днешен е именно за облекчаване и лечение на заболявания на дихателната система. Те съпровождат всеки от нас през есента и зимата и в една или друга степен имаме нужда от помощ, независимо дали става дума за запушен нос, болно гърло, упорита кашлица или болки в гърдите. България е богата на билки и голяма част от тях помагат при тези проблеми. Всеки може да има в дома си черен бъз, липа, мащерка, листа от малина, дюлеви семки, подбел, анасон и риган и да си прави облекчаващи и лековити чайове.

Едно от най-използваните средства за облекчаване на болно гърло, запушен нос и кашлица са различни билкови отвари, които се пият като чай. Неслучайно от древността до наши дни лечебните растения се ползват може би с най-голяма популярност именно при заболяванията на дихателната система. Много от тези болести като остри възпаления ( катари ) на горните дихателни пътища, остри и хронични бронхити, емфиземи, бронхиектазии, бронхиална астма и др. могат да бъдат повлияни благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства ( чаеве, отвари, запарки ) от лечебни растения.

В едни случаи само тези народни средства могат да бъдат достатъчни, в други те успешно се съчетават с температуропонижаващи, противоинфекциозни и др. лекарствени средства. Особено подходящи са лечебните билки при хронични заболявания на дихателната система, изискващи продължително лечение, при стари хора.

Зимата бързо ни атакува с цяла кошница вируси, които засягат горните дихателни пътища. Организмът ни реагира със запушен нос, който ни пречи да дишаме, говорим и се храним нормално, болезнено гърло и упорита кашлица, която ни мъчи седмици наред. Ако оставим положението си без внимание рискуваме вирусната инфекция да се “спусне” надолу към бронхите и белите дробове и да доведе до вирусна бронхопневмония.

Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане, бронхоспазъм, кашлица с различен характер: суха, дразнеща, без отделяне на храчки или с по-лесно или по-трудно изхвърляне на бронхиални секрети. Всяко заболяване на дихателната система изисква компетентно и точно диагностициране и своевременно лечение. В комплекса от лечебни мероприятия на лечебните растения се пада важна роля.

При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве, лапи и др., приготвени от различни дроги. Те упражняват потогонно действие, разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина, снижавайки по този начни повишената температура. Към това се прибавя и противовъзпалителното и противомикробното действие на редица билки.

Един от най-обезпокоителните симптоми на заболяванията на дихателната система е кашлицата. Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания, разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток, натрупване на секрети и други причини. В такива случаи особено полезно е използването на някои слузни вещества, съдържащи се в различни растения. Във вода тези вещества образуват желатиноподобна слузеста маса, която „покрива“ като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс. Такива слузни вещества се намират в лененото семе, в корените на ружата, в семките на дюлята и др. Поради липсата на токсичност това са истински „домашни средства.“

За успокояване на безцелната, суха кашлица могат да се използуват някои вещества ( главно алкалоиди ) които потискат, успокояват центъра на кашлицата в продълговатия мозък. Такова действие има опият, кодеинът, наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак, но те не са „домашни средства“. Напротив, тяхното използване силно се ограничава поради голямата им токсичност, способността им да подтискат центъра на дишането и да предизвикват привикване и пристрастяване.

Много лечебни растения съдържат активни вещества, които повлияват рефлекса на отхрачването ( отхранващи, експекториращи средства ). Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети, усилват движенията на ресничките на постилащите дихателните пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета. На сапонините, които се съдържат в някои растения, като иглика, подбел, трицветна теменуга и др., се дължи отхранващият ефект на тези растения. Приложени в малки дози, те дразнят умерено лигавицата на стомаха и червата, предизвикват леко гадене ( повдигане ) и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне.

Растения съдържащи етерични масла ( мащерка, бор, анасон и др. ) имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне, а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове, етеричните масла упражняват и местен противовъзпалителен ефект, отбъбват бронхиалната лигавица. Те притежават и умерен антисептичен, противомикробен и противогнилостен ефект, което ги прави популярни помощни средства при хронични бронхити с гнойни храчки, при белодробни абсцеси и гангрени.

Много растения, съдържащи етерични масла ( мащерка, роза ), упражняват и известно бронхоразширяващо действие и с успех се използват при някои спазми — спазстичен бронхит, коклюш, бронхиална астма. Симптомите на всички тези заболявания могат да се облекчат от различни билкови смеси. Дадените рецепти са за чаеве, като отделните съставки са посочени в части от общата смес на билковата смес.

Чай при простудни заболявания – съдържа мащерка, риган, оман, звъника, иглика, подбел и мента. Начин на употреба: Три супени лъжици смес се залива с 600 см³ вряща вода. След 10–15 мин. чаят се прецежда и се изпива подсладен с мед на 3 пъти за един ден.
Название на латински Название на български Количество
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origarii (стръкове от риган) 15,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Fl. Primulae (цветове от иглика) 10,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 5,0

Чай при кашлица – Прилага се при възпалителни процеси на горните дихателни пътища. Начин на употреба: Една супена лъжица смес се залива със 100 см³ вряща вода. Оставя се да кисне 10 мин. Чаят се пие топъл. Дневна доза — 3 чая.

Название на латински Название на български Количество
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origarii (стръкове от риган) 20,0
Fol. Plantaginis majoris (листа от жиловлек) 20,0
Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0

Чай против кашлица – Прилага се при остър трахеобронхит, хроничен бронхит с гъсти секрети, белодробен емфизем. Начин на употреба: Една супена лъжица смес се залива с 250 см³ вряща вода. Оставя се да се запари 20 мин. Чаят се пие топъл, подсладен с мед или с небет-шекер. Дневна доза 4 чая.

Название на латински Название на български Количество
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Hb. Pulmonariae (стръкове от медуница) 20,0
Rad. Althaeae (корени от ружа) 20,0
Fl. Sambici nigri (цвят от черен бъз) 20,0
Rad. Liquiritae (корени от сладък корен) 20,0
Rad. Primulae (корени от иглика) 20,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0

Гръден чай – Прилага се при бронхити и възпаления на горните дихателни пътища. Начин на употреба: Три супени лъжици смес се запарва в 600 см³ вряща вода. Чаят се изпива след ядене на три пъти за един ден.
Название на латински Название на български Количество

Fol. Plantaginis lane. (листа от теснолист жиловлек) 20,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
Fl. Rhoeados (цвят от див мак) 20,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fl. Malvae (цвят от слез) 20,0
Fl. Foeniculi (плод от резене) 20,0
Lichen Islandicus (исландски лишей) 20,0
Rad. Althaeae (корени от ружа) 20,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
Rhiz. Polypodii (коренища от сладка папрат) 20,0
Fl. Crataegi cum folia (цвят с листа от глог) 30,0

Тези билкови смеси може да приготвите лесно и сами у дома или да ви ги приготвят в билкова аптека. Не съдържат опасни или редки билки. Повечето могат да бъдат набрани и след правилно изсушаване да бъдат ползвани през зимата в различни билкови комбинации. Добре е да се запознаете с действието на отделните билки и техните ефекти върху заболяването и как го облекчават. В рецептурите са дадени и латинските названия на отделните растения и ползваните от тях части. Ето и кратък речник със съкращенията на използваните растителни части от съответните билки: Flores – Fl. – цветове, Folia – Fol. – листа, Fructus – Fr. – плодове, Herba – Hb. – трева, стрък, Lichen – Lich. – лишей, Radix – Rad. – корен, Rhizoma – Rhiz. – коренище.

ЕХИНАЦЕЯ - ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИМУНОСТИМУЛАТОР

Притеснява ли Ви възможността да хванете настинка или грип? Ще се отрази ли това на спортната Ви форма? Без съмнение не е нужно да отговаряте, понеже заключенията са логични. Уви, до днес няма универсално средство за предпазване от настинки и грипни вируси. Добрата новина е, че вече има натурално средство, облекчаващо симптомите им и скъсяващо периода на преболедуване. Запознайте се с Ехинацея!






























Ехинацея е многогодишно растение от семейство сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, най-популярен от които е Echinacea Purpurea. Растението е родом от Северна Америка и е донесено в Европа след колонизацията. В американските степи то е било едно от най-популярните лечебни растения в традиционната индианска медицина. Днес Ехинацея се радва на широка популярност както сред населението в САЩ, така и сред жителите на ЕС.

Какво трябва да знаем за активните съставки на Ехинацеята?
В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни за науката, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.

Само три от съществуващите в природата видове ехинацея притежават ярко изразени лечебни свойства, така че, ако не сте билкари, е най-добре да си набавите билката от специализиран магазин.

Ехинацея е многогодишно растение от семейство Сложноцветни, чиито цветове са розови, пурпурни или бели. За лечебни цели се използват венчелистчетата, стъблото и листата.

Ехинацеята е добър имуностимулатор, има противовъзпалителни и реренеративни свойства. Билката има способността и да пречиства кръвта и лимфната система. Ехинацеята потиска развитието на стафилококи, стрептококи, вируси (този на грипа и херпеса).

Какви болести лекува билката ехинацея?

Билката ехинацея се прилага успешно за лечение на рани, херпеси, възпаления, изгаряния, уринарни и респираторни инфекции. Билката успокоява болки в гърлото, кашлица, главоболие. Лечение с ехинацея дава добри резултати и при вагинит, синузит, уртикария и обрив, възпаление на венците, грип, отит, цистит, язви на стомаха.

Как се прилага ехинацея за лечение?

Сок от ехинацея се добива чрез намачкване на пресни цветове от билката.

Тинктура. Цветовете на растението се изстискват и полученият сок се залива с 300 мл. алкохол (ракия например) и се оставя да престои така 15-20 дена на прохладно място, след което се прецежда. Около 20-30 капки от тинктурата се разтварят в чаша вода и се пият за подсилване на имунната система всеки ден по три пъти. Правете курс от две седмици, една седмица почивка, отново три седмици и т.н. Водният разтворът от няколко капки тинктура може да се използва и за промивки при вагинит. Тинктурата от ехинацея има благоприятно лечебно действие и при рани, абцеси и кожни възпаления (налагайте болното място с напоен с тинктура памучен тампон).

Чай от ехинацея се приготвя като се запари една супена лъжица изсушени цветове на билката в 500мл. вряща вода. Профилактично може да пиете всеки ден по 3 пъти преди хранене 100 мл. чай в продъллжение на 10 дена, после правите почивка от 5 дена. Повтаряте още 2 пъти. Гаргарата с чай от ехинацея се препоръчва при болки в гърлото.

Мехлем с ехинацея може да си направите като разтопите пакетче масло и добавите към него сок от растението. Мехлемът с ехинацея има антимикотични, антибактериални, регенеративни свойства (ускорява зарастването на рани) и е изключително ефикасен при изгаряния.

Важно: Да не се употребява от хора, болни от туберкулоза, множествена склероза, левкимия, алергии или по време на бременност. Да не се пие билката повече от 10 дена без прекъсване.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи Ехинацеята?

Имуностимулатор: Като цяло екстрактите от растенията в рода Ехинацея (това ще рече едни видове по-силно, а други по-слабо) имат активизиращ имунната система ефект. Те въздействат върху активността на продукцията на имунни Т-клетки, усилват склонността на лимфоцитите да фагоцитират ("изяждат") бактерии;

Противовирусен и антибиотичен ефект: Изследванията са много и конфликтни. Едни потвърждават ефекта, други го смятат за незначителен, а трети отричат такъв. Причината да поставя твърдението в доказани е, че има налични доказателства за ползите на растението. Смята се, че проблемът с повтаряне на ефекта идва от технологията на преработка на екстрактите, съдържанието им, както и това от кой вид Ехинацея са добити. За пример: съдържанието на ехинацен във вида E. angustifolia е 10 пъти по-голямо от същото в E. pallida. Моят извод е: "Да, Ехинацея действа, но не знам коя от всичките." Вярва се, причина за антибиотичния ефект на растението е ехинакозидът, чиято сила сравняват с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна изглежда се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите.

ВСИЧКО ЗА ХОМЕОПАТИЯТА

Производството на хомеопатични лекарства представлява високотехнологичен процес, при който се съчетават  традициите с  модерните технологии при най-строг контрол от страна на упълномощените за това органи.В Европейския съюз нормативният документ, които определя ролята и значението на хомеопатичните лекарства е  Европейска директива 27 от 2004 г.
В България правилата по производството, регистрацията, предписването и продажбата на хомеопатичните лекарства са описани в специална глава в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Принципно производството на хомеопатичните лекарства минава през три етапа:
I. Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните веществаII. Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация
III. Динамизация

Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните вещества
Нормативно източниците за производство на хомеопатични лекарства са регулирани от Европейската хомеопатична фармакопея и френската хомеопатична фармакопея.
Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са проучени при патогенетичното експериментиране от лекарите-хомеопати от началото на XIX-ти век до днес.
Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.
Най-голям е делът на хомеопатичните лекарства с растителен произход. Общо 1200 растения се използват в производството на хомеопатични лекарства. Растенията се събират в естествената им среда, най-често в свежо състояние и при спазване на указанията на Европейската, Френската и Американската хомеопатична фармакопея.
Различните хомеопатични лекарства се произвеждат от различни части на растенията в различен стадий на вегетация. Тези детайли са уточнени в съответните фармакопеи съобразно указанията на хомеопатичната Материя Медика.
120 ботаници, запознати с ботаническата систематизация на растенията са натоварени със задачата да събират тези растения в нужния стадий на вегетация на растението и да осигуряват доставката им до хомеопатичните лаборатории. Повечето от растенията са диворастящи, но някои (например невенът - Calendula officinalis) се отглеждат при условията на биологично земеделие в специални плантации, за да се предпазват от изтребване диворастящите видове.
При пристигане в лабораторията растенията се проверяват за съответствие на биологичния вид и за външни замърсители - гъби, плесени, радиоактивност и др.
Химическите вещества и минералите се закупуват от химически лаборатории, специализирани в съответното производство. При пристигането им в хомеопатичната лаборатория се провежда типичния за съответното вещество химически контрол, описан във фармакопеята  - анализ на съдържанието, измерване на химичната чистота и др.
Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства - т.нар. биотерапевтици (нозоди).  Биотерапевтиците са продукти, които не са получени по химичен път. Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. Тъй като при работа с тях съществува биологичен риск, специален нормативен документ, т.нар. Кодекс за биотерапевтиците определя условията, при които се работи с тези вещества и технологията, по която се приготвят от тях хомеопатичните лекарства. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.



Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурацияМайчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода. Това е фитохимичен процес, при който в разтвора се екстрахират съдържащите се в растението активни вещества. Самият протокол за приготвяне на майчината тинктура е описан във фармакопеята. Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. Процесът на приготвяне на майчина тинктура се прилага за всички източници от растителен произход и за лекарствата, за чието производство се използват малки животни.
Окончателният титър на майчината тинктура се определя от фитохимичния състав на растението (растителният вид), сезонът и мястото на събирането. Например за Crataegus е 45%, за Calendula oficinalis 55%, за Thuya occidentalis 65%, за Asa foetida 96% и т.н. По този начин се осигурява постоянство на състава при различните партиди и съответно постоянно качество на последващите разреждания на лекарството.
След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация. Пресоването става в хидравлична преса при налягане 100 бара на квадратен сантиметър, афилтрацията се прави през филтър, който не пропуска частици с големина над 1 микрон.
Накрая се извършва качествен и количествен контрол на готовата тинктура. Проверява се алкохолното съдържание и се прави фитохимичен анализ с помощта на тънкослойна хроматография и на хроматография под високо налягане.
Качествен контрол на фитохимичния състав на различни тинктури
оо
Тънкослойна хроматография за определяне на фитохимичния състав на Hydrastis cannadensis
Хроматография под налягане за определяне на фитохимичния състав на Passiflora
Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и високопречистена вода.
Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар по специална процедура двукратно, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН). При металите първото течно разреждане се приготвя след три сухи тритурации (4CH).

Динамизация
Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство, критичен за качеството на крайния продукт.
Той се състои от два отделни подетапа - разреждане и динамизиране (потенциране).
При разреждането последователно се намалява на концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича "динамизация".
Използват се два метода на намаляване на концентрацията: метод на Ханеман и метод на Корсаков.
А. Метод на Ханеман
Съгласно метода на Ханеман от тинктурата майка се взема 1 тегловна единица и се смесва с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода). Следва разтръскване на разтвора на специална машина. Това разреждане се отбелязва с 1CH. 
От него се взема една тегловна единица и се смесва в нов стъклен флакон с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода), след което отново се разтръсква на машината. 
Това представлява разреждане 2CH и т.н. Съкращението СН означава "Центизмал по Ханеман" - т.е. "разреждане в съотношение 1:100 по метода на Ханеман".
Така процесът продължава обикновено до получаването на разреждане 30CH. Между временно се отделят т.нар. междинни разреждания, които сравнително често се използват в практиката - 5СН, 9СН, 7CH, 12CH, 15CH и 30CH

При метода на Ханеман за всяко ново разреждане се използва нов стъклен флакон, след динамизацията флаконът се изхвърля, за следващото разреждане се използва нов флакон, който след динамизацията отново се изхвърля и т.н
При крайното разреждане на пракитика няма материален остатък от изходното вещество, защото още при 12-то центизмално разреждане статистическата вероятност за установяване на една молекула от изходното вещество е близка до нулата. Затова се говори за "безкрайно малки дози" в хомеопатията.
Странното е, че въпреки нищожността на дозата, на при клиничното приложение по-високите разреждания имат по-бърз и по-голям ефект върху здравето на болния човек, отколкото по-малките разреждания. Например, при нагноителни процеси ако се използва високо разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum 30CH нагноителният процес спира за часове. И обратно - ако се даде ниско разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum - например 5CH, където все още има материален остатък от изходното химическо вещество при начеващ нагноителен процес, той не само не спира, но напротив - усилва се и се образува по-голямо количество гноен ексудат.В момента фундаменталните науки - химия, физика, биохимия и биофизика все още не могат да обяснят защо това се случва, нито как точно въздейства хомеопатичното лекарство върху организма в безкрайно малка доза. Въпросът за безкрайно малката доза вълнува учените повече от 200 години, но едва през последните години някои експерименти хвърлят известна светлина върху загадката.
Важен експеримент от тази група е опитът на професор Луи Рей от Лозана. Той използва феноменатермолуминисценция - отделяне на специфична за всяко химическо вещество светлина при активиране с гама-лъчи и UV-лъчи  на вещество, замразено от температура близка до абсолютната нула (77К).
При този експеримент се доказа, че ако разтвор на  литиев хлорид се разреди и динамизира по метода на Ханеман над числото на Авогадро, при облъчване този замразен разтвор показва "дефекти в кристалите" типични за наличието на литиев хлорид, въпреки че от гледна точка на химията съдържа само вода и няма статистическа вероятност за наличие на йони литиев хлорид.
В литературата са публикувани редица други фундаментални изследвания на високите и свръхвисоките разреждания на хомеопатичните лекарства.
А. Метод на Корсаков
Методът на Корсаков се използва за производството на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Целта на този метод е да се използват по-малко количество стъклени флакони, тъй като разходът за стъкло при това производство би бил огромен.
При динамизация по метода на Корсаков се използва един единствен флакон, който съдържа 99% ултрафилтрирана вода. От тинктурата-майка или първото течно разреждане се взема 1% тегловна маса и се смесва с разтворителя, след което следва динамизация.
Така динамизираният разтвор се отбелязва с означението 1К.
След това цялото съдържание на флакона се изхвърля, като по стените на флакона остава 1/100 част от разтвора. Флаконът се напълва с 99 части ултафилтрирана вода и отново се динамизира - това е разреждане 2К. 
След това отново цялото съдържание на флакона се изхвърля, а по стените му остава 1/100 от разтвора 2К. Следва ново напълване на флакона с 99 части ултрафилтрирана вода и нова динамизация - това е рзареждане .
Този процес се продължава часове и дни наред, до приготвяне на съответните големи и свръхголеми разреждания. 
За осъществяване на Корсаково разреждане, независимо от модерните технологии и автоматизирането на процеса понякога е необходимо доста време.
Например 
  • за разреждане 200К са необходими 44 минути, 
  • за 1000 К - 3 часа, 
  • за 10 000 К (10М) - 30 часа, а 
  • за 100 000 К (100 М, или СМ) - 361 часа, което е малко повече равнява на 15 денонощия.
Разрежданията в съотношение 1:100 по Ханеман и по Корсаков са най-разпостранени измежду различните лаборатории и са се наложили като стандарт. В някои страни обаче се прилагат и друг вид разреждания. В Германия например широко разпространение е придобило разреждането на лекарствата в съотношение 1:10 (т.нар. "десетично разреждане" по Ханеман). Те се отбелязват със съкращението DH - "децимал по Ханеман" - макар че Ханеман никога не е използвал разреждане в съотношение 1:10.  Други лаборатории прилагат разреждане в съотношение 1:50 000. Това е т.нар. LM - разреждане, въведено според някои автори от самия Ханеман в края на кариерата му.
След като приключи процеса на разреждане и динамизация обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител.

Неутралният носител, изнамерен и приложен още от Ханеман е смес между млечна захар и обикновена захар. От изходните вещества - 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. 
Приготвянето на неутралния носител е на принципа на приготвяне на дражета. 
В турбина първоначално се впръскват кристали лактоза, след което докато турбината се върти се пулверизира обикновен сироп, получава се прах, съдържащ лактоза и захароза, този прах се изсушава, отново се впръсква сироп, получава се прах с по-големи размери на прашинките, изсушава се, отново се впръсква сироп и т.н. 
В крайна сметка, след 13 дни се получават глобули, които представляват порьозни топчета с диаметър 1,8 мм, а след 16 дни се получават гранули - порьозни топчета с диаметър 3,8 мм.
Тези гранули и глобули се импрегнират с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.
 
Импрегнирането обикновено става на етапи. Навремето производството на хомеопатичното лекарство е приключвало с напояването с няколко капки на определено количество гранули и изсушаването им върху хартия. Днес обаче процесът е автоматизиран, като за да бъдат лабораториите сигурни, че всяка гранула е напоена с разтвор на хомеопатичното лекарство е въведена т.нар. "тройна импрегнация". 
При нея върху гранулите с дозатор се впръсква определено количество хомеопатично лекарство, след това гранулите се изсушават, следва второ впръскване на хомеопатично лекарство, второ изсушаване, трето впръскване на хомеопатично лекарство и трето изсушававне. 
Накрая, след като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Гранулите се поставят в по-големи флакони, снабдени с дозатор за множество приложения, а глобулите в малки флакони за еднократна употреба.  Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят - зелен, син, оранжев, лилав и т.н.
Една туба гранули съдържа 3,4 g, а една доза глобули 0,85 g лактозо/захарозен носител. Като стандарт е прието един прием на хомеопатично лекарство да съдържа доза глобули, или 5 гранули, които се равняват на 0,21 g лактозо/захарозен носител. Това количество е достатъчно малко, за да може хомеопатичното лекарство да се приема и от болни от диабет без да се застрашава контрола на кръвната глюкоза и да се налага промяна в инсулиновите дози.
При малки деца, тежко болни и кърмачета дозата (5 гранули или доза глобули) може да се разтвори в малко вода и да се даде през устата.
В различни лаборатории има и други форми на съхранение на хомеопатичните лекарства: таблетки, колири, ампули за пиене, дози ампули за пиене, капки, мехлеми и др. Приготвянето им не се отличава от стандартното приготвяне на съответните лекарствени форми в класическата фармакопея.
Днес на всеки етап от производството на хомеопатичните лекарства са въведени строги изисквания по отношение на околната среда (работното облекло, хигиената, съдържанието на определен брой прахови частици в кубичен метър въздух и др.), контрола на изходните вещества, материалите с които се работи, обучението на персонала, процедурите на работа и т.н. Различните хомеопатични лаборатории отстояват с името си качеството на произведените лекарства, тъй като след определено разреждане не е възможен химически анализ на продукта. Затова е важно в аптечната мрежа да се предлагат хомеопатични лекарства, приготвени от стабилни, признати в света и в Европа хомеопатични фармацевтични лаборатории.

Д-р Иван Енев
По материали, предоставени от Центъра за обучение и развитие на хомеопатията
 

2

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...